За семейството / About the family

... гротескна грешка е да се смята, че несъзнаваното-дете познава само татко-мама и "по своему" не знае, че бащата има началник, който не е баща на баща му, или пък че той самият е началник, който не е баща... Така че за всички случаи ние посочваме следното правило: бащата и майката съществуват само на късове и никога не се организират в някаква фигура, нито в някаква структура, способни едновременно да представят несъзнаваното и да представят в него различните агенти на колективността, а винаги се разпръсват на фрагменти, които са редом с тези агенти, сблъскват се, противопоставят се или се помиряват с тях в ръкопашен бой. Бащата, майката и аз-ът са в борба и в пряка хватка с елементите на историческата и политическата ситуация - войника, ченгето, окупатора, колаборациониста, оспорващия или съпротивяващия се, началника, жената на началника, - които във всеки момент разчупват всяко триангулиране и пречат съвкупната ситуация да се смачка до семейния комплекс и да се интериоризира в него. Накратко, семейството никога не е микрокосмос в смисъла на автономна фигура, дори и вписана в един по-голям кръг, който то би опосредявало и изразявало. Семейството е по природа ексцентрирано, децентрирано. Говори ни се за сливащо семейство, разцепващо семейство, тръбовидно семейство, отхвърлящо семейство. Но откъде идват прекъсванията и тяхното разпределяне, които именно пречат на семейството да бъде "вътрешност"? Винаги има някой чичо от Америка, някой брат, който е поел по лош път, някоя леля, която е избягала с военен, някой безработен, фалирал или пропаднал братовчед, дядо-анархист, луда или вдетинена баба в болницата. Семейството не поражда своите прекъсвания. Семействата са насечени от прекъсвания, които не са семейни: Комуната, Аферата Драйфус, религията и атеизма, Испанската война, възхода на фашизма, сталинизма, Виетнамската война, Май '68...

Жил Дельоз, Феликс Гатари, Анти-Едип (Gilles Deleuze, Felix Guattari, Anti-Oedipus);
превод: Антоанета Колева
ИК "Критика и хуманизъм", С., 2004;